Margarita Paykova MONACO
Литературен критик г-н Димитър Танев
Маргарита Монако пише незавоалирано и доверително. В най-новия си роман “Австралийката” пише за любовта , за съкровената елипса на семейството и рода, пише за чувства и емоционални преживявания, пише като романтичка , като мечтателка, като любвеобилна,очакващо напрегната, вярваща в доброто и в светлото неподправена жена.
В този смисъл романът й “Австралийката” може – условно и частично –да бъде определен като любовен, семеен, дори дамски роман, като влагам само положителните излъчвания на тези определения. Защото слава богу, и първият й роман “Марина” и вторият “Австралийката” не са нито прекалено сантиментални, не са сълзливи и по котешки пухкави,нито пък са разголено-еротични. Не са правени според възродената лесна схема на “розовите” романови серии. По-скоро и в двата романа на г-жа Монако разчитам типологията на удължената семейна и любовна сага, с явно усилие да се излезе от тези все пак тесни рамки и да се социологизира, дори политизира – и в тоя смисъл: да се уплътни и утежни повествованието.
Маргарита Монако разказва и сама се увлича в разказа си. Отново подчертавам – това основно, традиционно, но неотменимо изискване днес все повече се загърбва и по този начин литературата става НЕ – литература. Съзнателно или не, авторката е влязла в тази необявена пледоария и така втори път показва дързост - тя вее знамето на чувствата, вдигайки се на пръсти, пише ода за силата на влечението, на взаимната любов във времето на най- груб прагматизъм и на всякакви крушения. Сякаш, за да докаже, да обяви, че младостта и любовта са вечни, неподвластни на обстоятелства, съображения, бит…
Трябва да отбележим, че романът “Австралийката” гони линията на един драматизъм, самата любов между Ейми,австралийката с български произход, и типично българското момче от края на изминалия век Филип, предпоставя ред условности и пречки: огромното разстояние, което поставя сърдечната връзка на изпитания и препроверка; различните им манталитети и различната им философия за живота, различното възпитание, бит, онаследени и придобити в съответната среда, навици и разбирания и пр. Нека да добавим и изключителната причина - оказва се, че единият родител на влюбените е общ и се налага Ейми да плаща за грешките и увлеченията на своята майка.
В случая писателката е постигнала определен повествователен успех – тя бавно и тънко подсказва по време на цялото разказване този драматичен казус, но го оголва и обявява окончателно едва накрая, след като е сгъстявала,концентрирала нещата до този момент, за да превърне една на пръв поглед нежно-лирична връзка в изпитание, драма, съдбовност.
Задачата, която си е поставила Маргарита Монако, както казах е по-висока, по-обемна. Над интимните истории, или по-точно- успоредно с тях, тя включва трудния ни и преломен живот от последните две-три десетилетия - смаленото, някак сиво съществуване на хората в края на така наречения развит социализъм, мъчителното превключване към новите обстоятелства, условия и манталитет, към един непознат и непривичен живот и взаимоотношения; разочарованията, новото стъписване и затваряне на хората в спасителния пристан на семейството.
Така и в двата си романа “Марина” и “Австралийката” писателката Маргарита Монако е постигнала едно проблематизиране на съдържанието на книгите си, направила ги е по-широкомащабни и дълбоки.
